Не се безпокойте за света, нито за себе си...

 

Не се безпокойте за света, нито за себе си. 

Какво ще стане със света или с вас, не е ваша работа. 

Има кой да се грижи за това. Който е създал света. Той се грижи за него. 

Като ученици, вие не трябва да се страхувате от смъртта, 

нито от болести и изпитания. 

Петър Дънов

Към себе си... (Марк Аврелий)

Недей да се луташ повече. 

Едва ли ще има време да се зачиташ в записките си, в делата на древните римляни и гърци или в избора от съчинения, който си приготви за старини. 

Бързай към целта, ако си загрижен за себе си, отхвърли празните надежди и си помогни, додето може.

Помни към колко незначителна част от материалната същност си причастен, какъв малък и нищожен отрязък от целостта на вечността ти е отделен, и каква дребна частица от всеобщата съдба си!

* * *

Когато ти си извършил добро, а друг го е изпитал, какво трето чакаш още? Или като глупавите - да ти се признае, че си сторил добро, и да бъдеш възнаграден?

***

Който не знае какво е вселена, не знае къде е. Който не знае за какво е създаден, не знае кой е, нито какво е вселена. Който не е наясно с един от тези въпроси, не би могъл да отговори и на това, за какво сам е създаден. Как ще прецениш човека, който не избягва ръкоплясканията на люде, които не знаят нито къде са, нито кои са?

Хората са се родили един за друг. 

Или ги научи на това, или ги понасяй.

***

Виж какви са, когато се хранят, спят, съвъкупяват, облекчават естествените си нужди и в други подобни случаи. После ги виж, когато се надуват и перчат или когато се сърдят и ругаят с чувство за превъзходство.    И след малко на колко господари стават роби и за какво. И след още малко в какво ще се превърнат.

Ако си недоволен от нещо, значи си забравил, че всичко става в съгласие с всеобщата природа; че чуждите грешки не те засягат, и още, че всичко ставащо винаги е ставало и ще става така и че в момента става навсякъде. Значи си забравил в какво сродство е свързан човекът с целия човешки род, в общност не на кръвта и семето, а на ума. Значи си забравил и това, че умът във всеки от нас е бог и че е дошъл оттам; че никой не притежава нищо свое и че оттам са дошли неговата рожба и тялото, и самата му душа; че всичко е в мнението; че живеем единствено в настоящия момент и него единствено губим.

Марк Аврелий

***

Всички сме мимолетни създания...

* * * 

Всички сме мимолетни създания - и помнещият, и помненият. Всичко е ефимерно - и споменът, и обектът на спомена. Близо е времето, когато ще си забравил всичко; близо е времето, когато всички ще са те забравили. Винаги мисли, че не след дълго ще бъдеш никой и никъде няма да си.

Марк Аврелий, "Към себе си"

* * *

... основното задължение на човека е да бъде себе си...

Основно задължение на човека е 

да бъде себе си и да обича себе си - 

и едва тогава той ще приеме 

другите такива, каквито са, 

и ще може да ги обича истински.

Хорхе Букай 

* * *

Никой не губи това, което няма...

Дори три хиляди години да живееш и десет хиляди по толкова, все пак не забравяй, че всеки губи само живота, който живее, и живее само живота, който губи. До едно и също се свеждат най-дългото и най-краткото. Настоящето за всички е еднакво и губеното е еднакво и това, което оставяме, изглежда толкова незначително. Защото човек не губи нито миналото, нито бъдещето. Как може да му се отнеме това, което няма. Та тези две положения трябва да са постоянно в мисълта ти — първо, че от вечни времена всичко пази непроменен вида си и се върти в кръг и че няма значение дали ще го гледам все същото сто години, двеста години или безкрайно време; второ, че и дълголетникът, и този, който умира съвсем млад, губят едно и също. 

Човек може да бъде лишен само от настоящето, понеже само него притежава. 

Никой не губи това, което няма.

Марк Аврелий

* * *

Всеки иска да промени човечеството...

Всеки иска да промени човечеството, 

но никой не се замисля 

как да промени себе си.

Лев Толстой


***

Бъдете себе си...

Бъдете себе си, всички други вече са заети! 

Оскар Уайлд 

Откажеш ли се от способността да мислиш самостоятелно, отказваш се от съвестта си

Можеш да симулираш добродетел пред публиката. 

Не можеш да я симулираш пред себе си. 

Твоето его е най-строгият съдник. 

По-лесно е да дариш няколко хиляди за благотворителност и да решиш, че си благороден, отколкото да градиш себеуважение върху лични стандарти за лични постижения. 

Лесно е да търсиш заместители на компетентността – лесни заместители 

като любов, чар, доброта, благотворителност. 

Но компетентността няма заместител.

Точно това е непоносимо за хората втора ръка. 

Те не се интересуват от факти, идеи, работа.

 Не питат: "Истина ли е?" 

Питат: ”Това ли е истината според другите?" 

Не разсъждават, а папагалстват. 

Не действат, а създават впечатление, че действат. 

Не творят, а се показват. 

Не се стремят към съзидание, а към приятелство. 

Не търсят изява на способностите си, а влияние. 

Какво ще стане със света, ако ги няма онези, 

които действат, мислят, работят, произвеждат? 

Те са егоистите. 

Не можеш да мислиш с чужд мозък 

или да работиш с чужди ръце. 

Откажеш ли се от способността да мислиш самостоятелно, отказваш се от съвестта си. 

А да заглушиш съвестта си 

е все едно да прекъснеш живота.

Айн Ранд