Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон.
Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си
и да умре, пеейки.
Когато острият трън я пронизва,
тя не подозира, че я очаква смърт;
само пее и пее, докато не й останат сили
да издаде нито звук повече.
Но ние – когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем.
Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим.
* * *
