* * *
"Еленаа, Еленаа, дете на дивата пустиняаа, Амур. Пиянска песен, която се носи посред нощ от съседния панелен блок. И досега не знам каква е тази Елена, каква е тази пустиня. Необходимият кич за всеки един от нас, някаква романтична чуждост, оазис сред единствената възможна пустиня тук, в която пясъкът се е превърнал в бетон. Това е алтернативната българска песен в космоса. Младостта си е отишла, соцът си е отишъл, но демоните на някогашните желания са останали удавени в алкохола на неслучилото се.
Някогашните ученици са остарели, пуснали са кореми, всеки се е оженил за по една Елена,
но нещо се е прецакало,
нещо не е каквото трябваше да бъде..."
"Физика на тъгата" - Георги Господинов
