Андоновден, Лелинден - в народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща,за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден. В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
Според народните вярвания Антоновден е един от лошите празници и отбелязването му е задължително, тъй като така ще се предпазим от болести. За да са здрави, трябва да празнуват задължително и хората с имена на светията или негови производни като Антон, Антонио, Антония (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“), Антоана, Антоанела, Андон, Доника, Дончо, Донка, Тончо, Тоника и т.н. На трапезата обаче не бива да се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.
На този ден жените не трябва да плетат
или шият, тъй като ако се убодат, раната няма да зарасне бързо. Не бива да
варят боб, леща, царевица или други варива, за да не разсърдят чумата, синята
пъпка и шарката. Приготвят единствено содени питки, намазани с мед, които
раздават на близките си за здраве. Задължително трябва да се надупчат с вилица,
за да не се “надупчат” децата с шарка. Една от питките трябва да се остави на
тавана, тя е наречена за “белята, лелята” - така в някои райони наричат чумата.
В различните краища на страната Антоновден е познат също като Лелинден или
Чумин ден. Двамата светци са наричани бащи на чумата, тъй като се смята, че
именно на техния празник се е появила. На празничната трапеза освен содената
пита се слагат още тутманик и пълнена кокошка.
* * *
* * * Въпросът, който понякога ме влудява, е - аз ли съм луд или другите? * * * За да си добър член на стадото, трябва ...
