Недей
да се луташ повече.
Едва ли ще има време да се зачиташ в записките си, в делата
на древните римляни и гърци или в избора от съчинения, който си приготви за
старини.
Бързай към целта, ако си загрижен за себе си, отхвърли празните
надежди и си помогни, додето може.
Помни
към колко незначителна част от материалната същност си причастен, какъв малък и
нищожен отрязък от целостта на вечността ти е отделен, и каква дребна частица
от всеобщата съдба си!
* * *
Когато
ти си извършил добро, а друг го е изпитал, какво трето чакаш още? Или като
глупавите - да ти се признае, че си сторил добро, и да бъдеш възнаграден?
***
Който
не знае какво е вселена, не знае къде е. Който не знае за какво е създаден, не
знае кой е, нито какво е вселена. Който не е наясно с един от тези въпроси, не
би могъл да отговори и на това, за какво сам е създаден. Как ще прецениш
човека, който не избягва ръкоплясканията на люде, които не знаят нито къде са,
нито кои са?
Хората
са се родили един за друг.
Или ги научи на това, или ги понасяй.
***
Виж
какви са, когато се хранят, спят, съвъкупяват, облекчават естествените си нужди
и в други подобни случаи. После ги виж, когато се надуват и перчат или когато
се сърдят и ругаят с чувство за превъзходство. И след малко на колко господари
стават роби и за какво. И след още малко в какво ще се превърнат.
Ако
си недоволен от нещо, значи си забравил, че всичко става в съгласие с всеобщата
природа; че чуждите грешки не те засягат, и още, че всичко ставащо винаги е
ставало и ще става така и че в момента става навсякъде. Значи си забравил в
какво сродство е свързан човекът с целия човешки род, в общност не на кръвта и
семето, а на ума. Значи си забравил и това, че умът във всеки от нас е бог и че
е дошъл оттам; че никой не притежава нищо свое и че оттам са дошли неговата
рожба и тялото, и самата му душа; че всичко е в мнението; че живеем единствено
в настоящия момент и него единствено губим.
***
