Откажеш ли се от способността да мислиш самостоятелно, отказваш се от съвестта си

Можеш да симулираш добродетел пред публиката. 

Не можеш да я симулираш пред себе си. 

Твоето его е най-строгият съдник. 

По-лесно е да дариш няколко хиляди за благотворителност и да решиш, че си благороден, отколкото да градиш себеуважение върху лични стандарти за лични постижения. 

Лесно е да търсиш заместители на компетентността лесни заместители 
като любов, чар, доброта, благотворителност. 

Но компетентността няма заместител.

Точно това е непоносимо за хората втора ръка. 

Те не се интересуват от факти, идеи, работа.

 Не питат: "Истина ли е?" 

Питат: ”Това ли е истината според другите?" 

Не разсъждават, а папагалстват. 

Не действат, а създават впечатление, че действат. 

Не творят, а се показват. 

Не се стремят към съзидание, а към приятелство. 

Не търсят изява на способностите си, а влияние. 

Какво ще стане със света, ако ги няма онези, 
които действат, мислят, работят, произвеждат? 
Те са егоистите. 

Не можеш да мислиш с чужд мозък 
или да работиш с чужди ръце. 

Откажеш ли се от способността да мислиш самостоятелно, отказваш се от съвестта си. 

А да заглушиш съвестта си 
е все едно да прекъснеш живота.



Коментари

Популярни публикации от този блог