Можеш да симулираш добродетел пред публиката.
Не можеш да я
симулираш пред себе си.
Твоето его е най-строгият съдник.
По-лесно е да дариш няколко хиляди за
благотворителност и да решиш, че си благороден, отколкото да градиш
себеуважение върху лични стандарти за лични постижения.
Лесно е да търсиш
заместители на компетентността – лесни заместители
като любов, чар, доброта, благотворителност.
Но компетентността няма
заместител.
Точно това е непоносимо за хората втора ръка.
Те не се интересуват от факти, идеи, работа.
Не питат: "Истина ли е?"
Питат: ”Това
ли е истината според другите?"
Не разсъждават, а папагалстват.
Не действат, а
създават впечатление, че действат.
Не творят, а се показват.
Не се стремят към
съзидание, а към приятелство.
Не търсят изява на способностите си, а влияние.
Какво ще стане със света, ако ги няма онези,
които действат, мислят, работят,
произвеждат?
Те са егоистите.
Не можеш да мислиш с чужд мозък
или да работиш с
чужди ръце.
Откажеш ли се от способността да мислиш самостоятелно, отказваш се
от съвестта си.
А да заглушиш съвестта си
е все едно да прекъснеш живота.
