Има две лекарства за всяко зло – време и тишина

Има две лекарства за всяко зло – време и тишина.

Александър Дюма

Някога ще ида в село, само тикви да се отям! Далече от хората!

Всъщност, ако има

нещо, което най-много да обичам на света, то

е печена тиква – почна да размишлява той,

като вървеше с наведена глава по улицата.

– Ям ги като прасе. Но да им не е пустото

име такова! Тиква! Звучи някак просташко,

дявол да го вземе! Глупешко, селяндурско

нещо! Ще кажат: тоя и тоя яде тиква – махни

го – човек без култура, простак, с една

дума – свиня. Някога ще ида в село, само

тикви да се отям! Далече от хората!

* * * 

Елин Пелин

Природата... тя няма мнение за нас...

Ние се чувстваме тъй добре сред природата, защото тя няма мнение за нас. 

Фридрих Ницше

Животът не е спринт! Отпусни се, чуй музиката преди да спре песента!

Бавен танц

Наблюдавал ли си някога децата в парка? 

Или пък чул ли си как пада дъжда по земята? 

Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудите? 

Заглеждал ли си понякога залеза на слънцето? 

По-добре се отпусни. 

Не танцувай толкова бързо! 

Животът е кратък. 

Музиката не продължава завинаги. 

Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден? 

Когато питаш някого "как си?" 

чуваш ли отговора. 

Дали вечер си лягаш прегърнал 

мислите си за стотици грижи. 

По-добре се отпусни. 

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък. 

Казвал ли си някога на детето си 

"това ще го направим утре" 

и в бързината си не видя тъгата му? 

Загуби контакт, остави едно старо приятелство 

да завехне, защото никога нямаш време 

да се обадиш и да кажеш "здравей". 

По-добре се отпусни. 

Не танцувай толкова бързо. 

Животът е кратък. 

Музиката не продължава завинаги. 

Когато тичаш като луд, губиш половината 

радост от пътуването, като че ли хвърляш 

един подарък, който не си отворил. 

Животът не е спринт! 

Затова отпусни се, чуй музиката 

преди да спре песента! 

* * * 

Гледай с очите на любовта

* * *

Тези стихове са написани от едно момиченце, 

което умира от рак в болница на Ню Йорк.

През 6-те оставащи й месеца !!!

ЦВЕТНИЦА

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!

Понякога трябва да се предадеш...

Понякога трябва да се предадеш, 

за да победиш.

Грегъри Дейвид Робъртс

Към себе си... (Марк Аврелий)

Недей да се луташ повече. 

Едва ли ще има време да се зачиташ в записките си, в делата на древните римляни и гърци или в избора от съчинения, който си приготви за старини. 

Бързай към целта, ако си загрижен за себе си, отхвърли празните надежди и си помогни, додето може.

Помни към колко незначителна част от материалната същност си причастен, какъв малък и нищожен отрязък от целостта на вечността ти е отделен, и каква дребна частица от всеобщата съдба си!

* * *

Когато ти си извършил добро, а друг го е изпитал, какво трето чакаш още? Или като глупавите - да ти се признае, че си сторил добро, и да бъдеш възнаграден?

***

Който не знае какво е вселена, не знае къде е. Който не знае за какво е създаден, не знае кой е, нито какво е вселена. Който не е наясно с един от тези въпроси, не би могъл да отговори и на това, за какво сам е създаден. Как ще прецениш човека, който не избягва ръкоплясканията на люде, които не знаят нито къде са, нито кои са?

Хората са се родили един за друг. 

Или ги научи на това, или ги понасяй.

***

Виж какви са, когато се хранят, спят, съвъкупяват, облекчават естествените си нужди и в други подобни случаи. После ги виж, когато се надуват и перчат или когато се сърдят и ругаят с чувство за превъзходство.    И след малко на колко господари стават роби и за какво. И след още малко в какво ще се превърнат.

Ако си недоволен от нещо, значи си забравил, че всичко става в съгласие с всеобщата природа; че чуждите грешки не те засягат, и още, че всичко ставащо винаги е ставало и ще става така и че в момента става навсякъде. Значи си забравил в какво сродство е свързан човекът с целия човешки род, в общност не на кръвта и семето, а на ума. Значи си забравил и това, че умът във всеки от нас е бог и че е дошъл оттам; че никой не притежава нищо свое и че оттам са дошли неговата рожба и тялото, и самата му душа; че всичко е в мнението; че живеем единствено в настоящия момент и него единствено губим.

Марк Аврелий

***