"... Всъщност, дори да ни бяха останали
опашки,
ние сигурно щяхме да се научим да ги управляваме така умело, както
управляваме лицето, погледа, усмивката си,
за да прикриваме истинските си
чувства.
Сигурно бихме размахвали опашки, изразявайки възхищение, макар в
действителност да умираме от скука.
Като прикриваме със смокинови листа
голотата на тялото си, ние се стараем да прикрием с това и мислите си.
Струва
си да се запитаме обаче:
много ли е спечелил човекът от тази маскировка?
Не е
ли по-добре да си искрен?"
Джером К. Джером - "Удобството да
имаш опашка"
Няма коментари:
Публикуване на коментар