Есенно...

Един обикновен есенен ден... 

Желая ти достатъчно...

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че той искаше и имаше нужда да поплаче.

Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:

- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?

- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.

- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.

- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми - отговори той.

- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно. Мога ли да попитам, какво означава това? Той се усмихна.

- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. - Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.

- Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. - Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо:

Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.

Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.

Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.

Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи.

Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.

Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това което имаш.

Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното 'Довиждане!'

Той се просълзи ... и се отдалечи.

* * *

Spiralata

Умният човек не губи нито човека, нито думите си...

Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека…

Да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си.

Умният човек не губи нито човека, нито думите си.

Конфуций

* * *

Хората растат като растенията...

Хората растат като растенията – някои на сянка, други на светлина. Има много такива, на които е нужна сянка, а не светлина.

* * *

Самотата не идва от това да няма хора около теб, а от невъзможността да общуваш с тях за нещата, които са важни за теб.

* * *

Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то отвън ни се струва, че това е съдба.

* * *

Карл Густав Юнг

Всичко, което се случва, се случва навреме...

Всичко, което се случва, се случва навреме.

* * *

Нещастието влиза през вратата, която сами сме му отворили.

* * *

Никой не се връща от пътешествие такъв, какъвто е бил преди.

* * *

По-добре един ден да си човек, отколкото хиляди дни да си сянка.

* * *

Домът ти е там, където са спокойни мислите ти.

* * *

Всичко е измислено, освен как да се живее...

Ако си самотен, когато си сам, то не си добра компания.

* * *

"Аз съм свободен" - до този извод обикновено достигат или глупаците, или хората, които губят смисъла на живота си. Това е ситуация, при която всичко смислено е рухнало и нищо смислено не се ражда.

* * *

Всичко е измислено, освен как да се живее...

Жан-Пол Сартр

* * *

Ужасно е да бъдеш цивилизован...

Ужасно е да бъдеш цивилизован, защото когато стигнеш до края на света, няма с какво да облекчиш ужаса от самотата...

Уилям Шекспир 

* * *