неделя, 22 февруари 2015 г.

... да прощаваш на другите и да ги съдиш е по-лесно...



Да прощаваш на другите и да ги съдиш е по-лесно, отколкото да прощаваш на себе си и сам да се съдиш. 
Ако някой, вън от тебе, греши, ще го наругаеш, ще го набиеш и въпросът ще се свърши. 
Обаче какво ще правиш със себе си? Сам да се ругаеш, не можеш; да се биеш, също не можеш. Ако се биеш, ще те боли. 
Казал си обидна дума на някого. 
Какво ще правиш, как ще се накажеш и как ще си простиш? Да се биеш, не можеш; да си простиш веднага, не искаш. 
Тогава започваш да се разговаряш с онзи в тебе, който греши.

"Из словото на Учителя" - П. Дънов


* * *

... не е страшно, когато хората се карат...


Докато се опознаят, 
хората ще се карат, 
ще се помиряват, 
и най-после ще си подадат ръка 
на вечно приятелство и любов. 
Не е страшно, когато хората се карат; 
страшно е, когато не могат да се помирят.


четвъртък, 19 февруари 2015 г.

... завистта е невежество, подражанието - самоубийство...



Има време в духовното развитие на всеки човек, 
когато той стига до убеждението, 
че завистта е невежество, 
че подражанието е самоубийство, 
че трябва да приеме себе си, 
за добро или зло, 
като своя участ.





... да признаеш своите недостатъци...


Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват – това е скромност; да ги разкриеш пред приятели – това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички – това е горделивост.

"Въпросът, който понякога ме влудява, е - аз ли съм луд или другите?"

* * * Въпросът, който понякога ме влудява, е - аз ли съм луд или другите? * * * За да си добър член на стадото, трябва ...